автор: kasiana

Тревите са мои, тревите зелени,
цветята са мои сред тях.
Земята е моя - сърдита, ранена.
И мой е моминският смях.

И делникът сънен, и птичите песни,
и нощите морни са мои до миг.
Мечтите са мои, мечтите небесни,
в росата окъпали бисерен лик.

Тъгата е моя, тъгата гореща,
която вулканно в душата дими,
когато необич по пътя си среща,
без обич да иска от чужди чешми.

Звездите са мои и мой е Безкрая!
Те чакат ме пак светове да родя.
Отскубнах се, болко, от тебе накрая
и радост отново неспирно садя...