автор: sashtata

В такива ветровити дни
човечецът от ъгъла,
е с прегърбени очи,
час по час приглажда коса -
реди настръхнали мислите.
Днес не целуна ничия ръка -
всеки бърза подгонен от вятър
и дъждовни съмнения.
И не,
не е толкова страшен гладът -
коричка хляб се изравя от някъде,
но днес не целуна на никой ръка,
защото никой не се взря
дори за миг в словата му...

Навярно, точно сега,
той чопли с поглед земята
и на ум си разказва
притча за вярата,
хляба
и вятъра,
а храмът пропуква
и се рони в безмълвна тъга
като непоискана прошка в душата.