автор: ruslina

(с благодарност на Богпан)

Ще се оставя някой ден
като перце на вятъра бездомен,
ще отрека оковите на тленното,
ще скъсам пъпната си връв със спомена.
Уроците на болката - ще са изтрити,
измисленият дълг към утре и към вчера
ще е платен, без тайни скрити,
без клишетата на думи и любов премерена.

Ще полетя без никакви съмнения
във простотата да обичаш
камъка и цветето...
И в полета на мъдрото безвремие
ще тържествува
най-истинското в мен -
Детето!