Калинчица красива
пълзи по мойто пръстче,
и мисли, че превзема
планинско стръмно връхче.
Щом стигна на връхчЕто
разпери си крилцата
и хвръкна на далеко,
високо над земята.
Там Слънчо и намигна
с усмивчица щастлива:
"Не можеш да ме стигнеш
калинчице красива!"
"Не мога да те стигна,
но пак съм си щастлива,
че пролетта пристигна
а Сечко си отива!"