автор: persian

Въпросът за произхода на древните българи ме е вълнувал още от ученическите ми години.
Когато в часовете по история учителите ни казваха,че малката и незначителна по брой 10-15 000 човека тюркска орда на Аспарух ,дошла неизвестно откъде ,е победила елитните армии на Византийската империя-най-голямата и могъща държава по това време-това ми се струваше невероятно и даже смешно.Аспарух се съюзил със седемте славянски племена,дал името България на новообразуваната държава и изчезнал заедно с мизерната си орда в небитието,без да остави нещо повече,освен няколко думи в езика на новообразувания славянски народ.И тази невероятна приказка се повтаряше и набиваше в главите на поколения българи през последните 40-50 години,та и до сега.
За щастие, условията за научни изследвания в областта на историята в последно време решително се промениха. Информацията стана широко достъпна, било чрез Интернет или чрез свободните печатни издания.Свободата на сдружаване позволи обсъждане на теми и обмяна на идеи. Като лавина нарастнаха откритията в областта на археологията, стопанството и езика на прабългарите. Разшири се кръгът на историческите източници, използвани за описание на произхода и културата на прабългарите. В изучаването на проблема се въвлякоха нови специалисти с образование, основано на експеримента и логиката. Съзнанието на историците се освободи от желязната хватка на еднопартийната власт, сляпо привързана към имперската доктрина на една велика нация, която е била вечен враг на българите. Всичко това създаде условия да се започне процес на преосмисляне и ревизия на старите представи и догми и да се разкрие истинския образ на създателите на България. В края на краищата, проблемът не е в това, дали прабългарите са били хуни, тюрки, бирманци или иранци. Проблемът е, каква е била културата на тези хора, какви цели са имали, с какви дела са описали своя път до Европа, какво са донесли в Европа – смърт, пожари и разрушения или нови градове, нови технологии, нови идеи.
Според едно ранно предание българите произхождат от Ноевия син Яфет.Той имал син Гомер, чийто пък син е Тагарма. Същият имал 10 сина, от които деветият се казва Болгар . Той, според известието, е родоначалникът на българите.Въпреки несъмнено легендарния характер на цитираното сведение, утвърждава се становището, че българите принадлежат към най-древните народи, за които срещаме спорадични свидетелства в древни източници от еврейски, арменски и ирански произход.Напоследък някои учени дори се изказват в полза на библейската теза за Потопа, който по геоложки проучвания се датира около 5800-5500 г. пр.Хр. Това ще рече, че Тагармовият син Болгар е пето поколение от Ной или появата му може се отнесе около 5300-5250 г. пр.Хр. Толкова отдалечено от нас време е извън контрола на писмената история, а и данните на праисторията и археологията за тази епоха са твърде оскъдни.Византийският летописец от VІ в. Йоан Малала, чиято “Световна хроника” е много популярна през Средновековието, респектиран от древността на българите ги отъж-дествява с Омировите мирамидонци.Въз основа на несъмнено древния им произход, някои автори отиват и по-далеч, като лансират смелата хипотеза за българите като родоначалници на шумерската цивилиза-ция. След близо двадесет века престой в долината на Тигър и Ефрат, твърдят защитниците й, българите-шумери преминават Кавказките проходи и поселват земите на древна Скития. Близостта в културата на скити, сармати и древните българи, прави допустимо подобно предположение.