автор: drama

Приятел бях до вчера и до утре,
а днес съм просто във графа „Познати”,
умница бях, когато в мен се влюбваха,
а ето ме сега, световно непозната.
Светица бях във ъглите на времето
и то за малко, миг ли бе?
Не помня, беше преди век!
Каква ти памет търсиш във Вселената?
Любовница, опасна и не чак толкоз,
за някакви си пет-шест мига,
преболедувала любов и болест,
след падането мислех, че се вдигам.
А то било случаен елемент,
от недоучени на лед маневри
и някакъв основен фундамент
в играта на кълба от нерви.
И вчерашният кръст на календара,
разправя някак и си плаче,
за любовта, приятелството и пожара
след, който само празното преобладава
и празно даже не е,
а малък въглен от жарава,
стопяващ се в безсмисленото тлеене.

За хората от вечно търсещата ми порода…
За всяко попреносено от "туп" сърце…
За мен, дете - нелитнало в простора…
И за осъдените да са себе си…