автор: kasiana

Аз съм твоя и твоя не съм.
Аз съм звездна и земна комета.
Ти дойде в моя сън като гръм.
И простреля с любов световете.

Х Х Х

И полусляпа, пак вървя към теб
със земетръсната си същност.
Пронизват ме космични светове -
отлитат и отново се завръщат...
Отново и отново пак -
със теменужна нега във очите,
потъвам в изумрудения злак
на твоя поглед и се питам,
като на изповед разтворила душа:
Каква неземна сила ме обсеби,
че нажежи до бяло в мен кръвта...
И цялата Земя се сля със тебе?!...

Х Х Х

Подобно гръм
край мене откънтява
тъгата ми.
Но душата още
в мълнии гори...
Не приближавай
в този миг ни стъпка!
Виж, есенни листа
от тъжни мисли
капят върху тротоара...
А в мен изгаря
сетната сълза...
И се прераждам
с новата си вяра.