автор: tomatroev

На Яна

Когато късно вечер някоя линейка
тревожно профучи край мен,

не мисълта за смърт, надежда ме обзема:
аз знам, че днес един човек ще е спасен.

Ти виж как бързо се отдръпват тротоарите
и пътят става двойно по-широк!
Почти достигнала до звуковата бариера,
колата готви се за скок...

А там един човек заложил е живота си на карта,
последната игра със Дявола играе той...
Ала спокоен е, защото знае, че след малко
една кола отвън ще спре със вой.

Така очакваме и ние небесните сирени
да чуем от безкрайното море над нас,
и Корабът, направил скок във времето,
галактиките да съедини.

Да, чакам жълти мълнии запалени -
да спрат звездите и да им направят път,
и по невидими небесни магистрали
да дойдат, и да ни спасят!

Но казваш ти: и малкото, което имахме, ни е отнето
и примири се с твоята съдба...
О, искам аз камбанен звън да чуя от небето!
Не Йерихонова тръба.