Отдавна цветя не съм получавала.
Днес, затова, си купих сама
роза прекрасна, но черна бе цялата.
/Рядка и скъпа, казват, била. . . /
Цветът й в синхрон бе с едно настроение,
мрачно, пропито с дъждовни сълзи.
Бавно вървях в ръка с черното цвете,
усещах по тялото студ да пълзи. . .
В главата мъчителни мисли препускаха.
Сърцето пулсираше в болка стаена.
Вървях и се питах- защо ме напусна?
Потръпвах от студ, а не беше студено. . .
Не искам, и сигурно няма да мога,
със снимката нейна да те деля.
Тя няма при теб да се върне отново.
Далече е. С друг е щастлива сега.
Но ти предпочете в олтар да живееш!. . .
С какво по- добри са снимките й?
По- живи, по-топли или са по- нежни
от моите длани във твоите коси
през нашите мигове- страст безметежна? . . .