автор: osi4kata

Светът на хората е странно място.
Възкръсват мъртвите светци,
безсмъртни дяволи препускат бясно
с космическите си коли.
На кръст сме приковани всички
безсилни кандитат-светци.
Под кръстовете се боричкат
за власт безсмъртията зли.
А Господ втренчено отгоре
почесва бялата брада...
"Какво да ги направя... Хора!
Секат за кръстове гора...
Пробиха дупка във озона,
Антарктика се разтопи,
останаха хиляда слона,
сто кивита, пет-шест туи.
Пробиха сонда на Луната,
на Марс изпратиха робот...
Направиха на мъж жената,
мъжът направиха фагот...
Светците чакат да възкръснат,
да чакат! Тука има ред...
На дявола на му ли втръсна
да взима сливи срещу смет...
До пенсия остава малко,
до смърт почти съм уморен
да слушам все молби и жалби.
Накрая всеки е простен.
Свалете кръстовете, хора.
И спрете тази дървосеч.
Далече съм. Чак тук отгоре
не чувам за що иде реч..."