автор: Gerlan

Моля, не убивайте думите,
Оставете ги, нека летят.
Не размахвайте бастуните,
Дори когато ранени пълзят.
Те самите не рядко се лутат
Между нас по трънливия път.
Моля, не убивайте думите,
Те живота ни често красят.
А когато и вас ви отритнат,
Те достойно ще ви защитят.
Има семена и в кратуните,
Все един ден дано порастат.
Моля, не убивайте думите,
Дори част от тях да болят,
Без тях няма минало, настояще
И бъдеще. По-силни са от нашата плът.
Нахранете ги с късче надежда от вашата,
Загънете им зрънце човещина за из път!

10.08.04 г.