автор: milanov

Шега случайна на живота
и аз съм като всички вас,
и също гледам с неохота
как бързо дните си летят.

Накрая паля калeндара
и тъжно гледам как гори.
Димът на спомена повтаря
щастливите и мрачни дни.

Изгарят там любов, надежди,
димът лети към вечността.
И нямам сили да погледна
мъртвилото на пепелта.

Когато вятърът превърне
шегата в бледа лунна прах,
ще ви открия и прегърна
със песента, която пях.


„Звездна трева” изд.2001г.