автор: milanov

Събудих се дете немирно,
но скоро вече ще съм стар.
А пак се лутам и безспирно
в живота диря идеал.

С годините не търся слава
и суета не ме мори.
Изгарят истини на клада,
възкръсват в пепелта лъжи.

Надвиснал е мигът страхотен,
димът в очите ми люти.
А аз съм изворът самотен:
поспри, отпий, благослови.


„Звездна трева” изд.2001г.