Скрих се в звуци
на армстронгов тромпет.
Ще стоя тук на скришно
до седмия сън,
който утре пак трябва да прося.
Ще се скрия в тревата на седмия ден,
докато мине несвестният.
Онзи, дето луд е по мен
и обещава ми вечности.
Ще избягам в сянка
от бъдещо днес,
да се скрия от
ковачът на въпросите.
Щом отмине, ще бягам
с краката си – босите.
Ще се скитам
без памет и спомени дни.
Ще се лутам сама през пустинята,
ще отпивам роса от върха на лъча,
дето мойто сърце ще пробие
и ще живея
на ръба на света
в пастирска колиба,
дето само мъгли се отбиват
и само ветрища са гостите.
Ще избягам в армстронгов тромпет...