автор: pureblack

Видях дървото.
Късна есен беше.
Къде са му листата?
Имаше едно листо.
Прежълтялото листо трепереше от страх...
... дано да няма вятър...
Духна лек ветрец... листото падна.
Гледах го как пада и тогава плаках много... за листото.
Събудих се в сълзи.
Изтрих викът на болката със длан...
... и видях ДЪРВОТО.
Вечно зеленото ДЪРВО, с безброй листа...
... не падаха, а духаше ужасно!