автор: tiamat

Извървях свойто бавно умиране,
своя край- върху твоите длани.
Те ми бяха причина за спиране,
и за най-нелечимите рани.

Задържа ме. В две шепи илюзия,
от която небе ми създаде,
Но аз там не летях,а се хлъзгах,
ненамерила дъно за падане.

А с очите си търсех високото-
в илюзорно небе… по ръцете ти…
търсех път…примирила се с болката…
Търсех път…своя път към сърцето ти.

Извървях свойто бавно умиране,
По дланта ти се стичам на вади.
Аз съм само следа неразбиране
по ръцете ти- дъно за падане.