автор: onda

На забравеното детство!


Имахме нашите вечери,
тихи, звездни, различни,
бяхме мечтатели вечни
и шепнехме клетви непривични.
Пораснаха крилете ни мъжки,
далече са родните стрехи.
За живота всичко научихме.
Дните си в общото слехме.
Потока, река днес е буйна,
на гребена здраво стъпили,
върхове покоряваме и в бури,
...клетвите, стари престъпваме.
Времето кратко... не стига
Момичета, барове... ВИП,
кариерата все недостиганата,
предизвикателства... модерен лик.
Изкачваме стълбици всякакви.
Люлеем се... и отново сме там.
Дръзки сме, а някак си,
неприятно е... живот по план!
Имахме нашите вечери,
в очите ни грееха звезди,
днес побеляваме, обречени
да пропуснем живота за миг.
Бяхме дръзки мечтатели!
Днес – хладно пресметливи!
Все още сме приятели,
но за синове, гнездо не свихме...