автор: tomatroev

ПРИТЧАТА ЗА СЛЪНЧОГЛЕДОВИТЕ СЕМЕНА

И като вървя Иисус със своите ученици през полето, стигнаха до една група земеделци – стопани, що обработваха нивите си.
Като видяха тези хора Спасителя, много му се възрадваха, и оставиха работата си, и нивите си, и добитъка си, и наобиколиха го, защото много бяха чували за Него.
И изслуша Иисус всекиго, и на всеки добра дума каза…… много чудеса направи и още повече се разнесе по света славата Му.
А имаше там един човек, земеделец, който последен дойде при Него и така Го попита: „Имаме тука един от Кьосевия род, като млад много приличаше на бога на ония от другата вяра - комениустите и затова му казваме Мавъра, даже си залепи брада и стана досущ като него и му се кланяха и почитаха го тукашните комениусти всички като господ. Защо, Учителю, на комениустите бога е видим, и всеки от тях го знае, и може да каже: „Да, ето, този с брадата е Мавъра!”, а нашият Бог Отец е невидим, и нито някой Го е виждал, нито Го е чувал някога, за да може да Го познае?
Така каза човека и всички заклатиха глави: „Право говори този: защо така, Учителю?
И заведе ги тогава Иисус до близката слънчогледова нива, що беше край пътя. А беше вече лято, слънцето грееше силно и слънчогледовите пити бяха вече пълни със малки меки семенца.
И отиде Иисус там, взе една такава пита слънчогледова, и им рече: „Ваша е тази нива, и вие сте отгледали този плод, и орали сте, и копали сте, и поливали сте, но аз, като не мога иначе – с това, което сами сте отгледали и което най-много познавате, не с друго, а с него ще ви поуча...
„Ето сега и тази слънчогледова пита: кажете, прочее, какво виждате?”
„Виждаме, Учителю, че вече е започнала да се пълни със семена питата, но още малки и млечни са семенцата, и зелена е още цялата пита, защото още е рано за жътва, но иначе добра е стоката, и хубаво нараства, и наесен, като узреят семената и изсъхнат хубаво питите, добра реколта ще ожънем...”
„Хубаво, каза им Иисус, и е истина това, що думате, ала я сега изтръгнете и стеблото от земята и Ми кажете пак: какво виждате?”
И изтръгнаха тогава слънчогледовото стебло от земята и рекоха: „Корени и пръст виждаме, Учителю, какво друго?”
„А да виждате, попита ги пак Иисус, слънчогледово семенце?”
Наведоха се пак людете, огледаха хубаво корените и земята поразровиха, и изправиха се накрая, и рекоха: „Не виждаме, Учителю, не виждаме слънчогледово семенце! Не го открихме нито нито в пръстта, нито по корените...”
„Не го виждате, рече им Иисус, защото и да го е имало някога тук – вече отдавна го няма...
Защото не го търсите там, където е!
Питате Ме за Бог?
И Аз ви казвам: най-трудно се вижда това, което ще ви избоде очите! Защото истината е пред очите ви, а вие сте слепи и не можете да я видите...
Защо търсите Бога там, където Го няма, а не там, където Го има?
Вижте пак добре, прочее, тези малки слънчогледови семена в питата, защото и вие сте като тях. Вижте добре тези малки слънчогледови семенца в питата – и там ще откриете Бога.
А ако сега ме попитате пак – така още ще ви кажа: вие сте тези малки слънчогледови семенца. Така, прочее, и ще отговоря на въпроса ви къде е вашия Бог – защото Бог е във всеки един от вас.
Истина ви казвам: вие самите сте Богове, но още не сте го разбрали!
И като се замисли, замълча малко, взе пак зелената слънчогледова пита, що беше накарал да изтръгнат, дълго я гледа, а после така завърши Спасителят тази притча, като рече тихо, по-скоро сякаш на себе си, нежели на тия, що се бяха събрали около него: „Защото незрели сте и вие като тези семена, и още не сте готови за посев, и ще трябва още много време да мине, докато узрее човешкия род, за да изпълни мисията си...”

Следва продължение...