автор: tomatroev

ЗА ЕВРОПА

Така, като изгони от Ерусалим всички насилници, тръгна Иисус със своите ученици и отидоха в една страноприемница на края на града да се веселят, да ядат и да пият, защото добра работа бяха свършили тук.
А на сутринта, още не беше се показало слънцето, когато събуди Иисус учениците си, направиха ранна прогимка и като свършиха прогимката, той им рече: „Добра работа свършихме тук, изгонихме всички насилници, ала още много други такива има по земята юдейска... Какво да правим?
Затова, прочее, аз тръгвам, а който иска да ме последва, нека да вземе ножа си и да застане до мене!
И застанаха до него всичките дванадесет мъже, неговите ученици, и тръгнаха.
И вървяха три дена и три нощи гладни и жадни през пустинята, и като наближиха реката Еврос, стигнаха до голям град. А имаше празник него ден в този град, защото беше Спасовден и имен ден на градоначалника. И като научи оня за тях, искрено им се възрадва и излезе лично да ги посрещне пред портите на града, и прие ги, и нагости ги, а след това ги сложи да си починат от дългия път.
И като си отдъхнаха, седнаха всички старейшини на града да беседват с Иисус, защото вече много бяха чували за чудесата Иисусови и за неговата мъдрост.
Приближи се до него тогава един и му рече: „Учителю, откакто свят светува, ние винаги сме живеели край реката, що дедите ни са наричали Еврос, но ето, людете по селата възроптаха – не искат вече реката да е на името на нашата светица, света Евросия и почнаха да я наричат по тяхному с обикновено простолюдско име, с името на някаква девица Мара – и така и казват: Марица!
И удиви се много Иисус, и смая се от тяхната глупост и невежество. И смяха се всичките дванадесет негови ученика, и целият народ наоколо се разсмя, без да знае пък той защо... И Лука се смя, и Матея, и аз, бедний и недостоен Тома, що пише тези записки, защото всички отдавна знаехме, че и реката, и цялата тая земя наоколо е кръстена не на света Евросия, но още от елинския бог Зевс е наречена така от него, когато неговата любима Йо, превърната в крава, избягала чак тук, за да се спаси от жена му Хера.
Но бедни и неуки бяха хората по тези земи, та оттам е глупостта и невежеството им.
Тъй им рече и накрая и Учителят, като им обясни, и много се зачудиха всички, като разбраха, че са били европейци много преди франките, галите и бритите, все племена далече някъде на запад, още по-диви и необразовани от тях.
„О, неразумний и юроде – възкликна Иисус – помни и знай историята си!...”
И успокоиха се людете, като разбраха, че не на света Евросия е кръстена реката, а на друга богиня.
„А защо, попита ги тогава Иисус, така възневидяха людете ви своята светица и намразиха я толкова, та се отказват от нея?!”
„О, Учителю, отговориха на това старейшините вкупом, наистина, светица беше до скоро за нас Евросия и свещи и палехме за здраве, и почитахме я, заедно със светите Четиричисленици, що бяха с нея, но виждаме – сега по лош, богонеугоден път е тръгнала. Живее тук един кючекчия: черен, дебел, мазен и грозен агуптин, който си върти задника като някаква гювендия... И ние не знаем, прости ни господи, мъж ли е, жена ли е или е хермафродит?! И с него е тръгнала нашата светица джумбаре да прави!
Седим, гледаме, чудиме и се маем: защо така, Учителю?”
И натъжи се много Месията, и сълзи закапаха по лицето Му: „Истина ви казвам, няма да мине много време и мен самия, Вашият Спасител, ще ме предаде за тридесет сребърника не друг, а един от моите ученици, мъж достоен, който сега яде и пие, и се весели заедно с нас. А какво да речем за светицата? Жена е тя, а в Стария завет още е казано: „Слаба е женската природа...”
Но нека простено да и е, макар че за пари се е продала, за пари го е направила и всичко туй дето става е от лукавия!”

Следва продължение...