автор: tiamat

В тази болница трудно умирам,
а животът-го връзват системи
и сърцето-по -трудно пулсира,
а очите ми стават по-неми.

В тази болница всички говорят,
че съм жива и утре ще бъда.
че съм рана,но вече затворена,
че съм още способна за сбъдване.

В тази болинца всички са бели
и от бялото тяхно чернея.
И угасвам във тази постеля,
във която уж още живея.

В тази болница трудно умирам.
И отказвам да моля за сбъдване.
Аз си тръгвам, недей да ме спираш!
Със системи не връщай отвъдното.