Аз бях далеч. Клепачи мързеливи,
едва повдигнати, на обед, в единайсет
и мърлява разрошена походка
до чашата с кафе едва довлечена,
след цяла нощ от писане изваяна
и лята в чаша вино, от червеното.
Студено ми е чакам още лятото,
дори против посоката на времето
Сега съм близо. Чиста ми е чашата
и често си обувам маратонките.
Прибрах си хвърчилата и нагласата,
прибрах се в теб, лишена от умения.
И само вятъра приличащ на приятел
ме дърпа закачливо за къдриците
и свири във гърлата на бутилките
прекрасен фон за песните на птиците.
Сега съм тук. От често преминаване
по стръмното не чувствам стремената,
мирише ми на лято и на вятър,
с които ми подканяше крилата…
Защото независимо от болката,
летенето е просто зла прелюдия
към скорошното аварийно кацане.