автор: alias70

Усещам как в очите пада черна пелерина,
като утайката от недоизпитото кафе.
Усещам как от мене нещо си отива,
че нещо почва да вали.
Отричах огнено червеното във мен.
Отричах го – пред други
и пред себе си дори,
но почва да боли –
Предателски...
Залъгвах се, че ампутирах –
душа, сърце... и всичко що боли.
Залъгвах се – уви!
За дъжд се моля! Да вали! Вали!
Да ми помогне да измия...
утайката от неизпитото кафе!
Започва да горчи и да гори...,
а аз се моля..., моля се да завали!
Не искам да си спомням,
че любов нарича се това.
Искам просто дъжд да завали!