автор: KBoianov

Стените на стаята, в която се намирахме, бяха направени от дебели дървени трупи, боядисани в различни цветове- тъмнозелено, златистожълто, турско синьо, керемиденочервено и охра.
От прозореца можеха да се видят заснежените върхове на планините, които спираха дъха със своята величествена осанка.

Къде се намирахме? Обърнах се и видях своята Учителка, облечена в дебела като габардин роба със същите цветове. Якичката на дрехата и ръкавите бяха украсени със златисти мотиви. Тя ми се усмихна окуражително и поднесе към наредената маса един чайник от порцелан, украсен с рози.
На масата беше седнал икономът на манастира- мъж на средна възраст, с керемиденочервена роба и черна коса, прибрана на плитка.
Вече два дни очаквахме един важен гост-свят човек, лама. Какво ли щеше да ни каже при тази визита?
Най-после лама Дордже се появи. Той излъчваше мъдрост и мир. Изглеждаше внушително с особената си шапка, подобна на папска тиара. Робата му беше лилава. Икономът стана и почтително го настани на централното място.
Последен седнах и аз, а Учителката ми разля чая в китайски чаши без дръжки- много стари и навярно- изваждани само при специални случаи. В знак на уважение към церемонията, чашата трябваше да се вземе с две ръце и да се отпие по реда на старейшинството.
Почувствах се неудобно от настъпилата тишина и заговорих колко уважаваме тибетската култура и древни традиции на духовност.
Изслушаха ме без прекъсване, докато свърша ненужната тирада.
- Ти имаш Божиите думи в гърдите си!- внезапно каза лама Дордже.- Пиши!
Смутено потръпнах от проницателността на този свят човек. Само минути му бяха нужни, за да усети същината ми. Думите, които идеха от ослепителнобялата гореща колона Светлина- Светия Дух. Те горяха в мен и зовяха да бъдат написани, та макар и на тибетски....
Тогава си спомних, че сме били с Учителката ми в манастира не два дни, а цяла седмица, живеейки на таванския етаж. Спомних си наклоненото писалище, при което се пише изправен, оловната мастилница с червено мастило, пергаментите.
Спомних си как мислех на български, а изпод ръката ми излизаха тибетски букви, които не можех да разчета.
Спомних си болката при писането в дясната си длан от изтичащата енергия на Святото Слово, впечатваща се в папируса...
Неусетно стана време за раздяла. Лама Дордже си беше тръгнал. Бях
неспокоен- толкова неща се случиха- как да ги запомня?
- Няма нищо!- каза успокоително икономът- Запомни чая!

* * *
Сутрешното звънене на будилника ме изтръгна от видението.
Какво беше това? Толкова жив и цветен сън или пътешествие на Духа до Светая светих- Тибет?
Къде може да е било? Втурнах се към компютъра и написах чай и Тибет. Излезе прочутият тибетски чай Дарджилинг.
Господи! Там ли съм бил? Трескаво затърсих фотоси на града и околностите и разпознах манастира.
снимка
Същият като през нощта! Спомних си и онези ритуални цилиндри от дясно на входа. Обичах да ги завъртам, макар да не знаех религиозния смисъл.
Потърсих и разпознах и лама Дордже.
снимка
Същата странна тиара! Тибетските ръкописи посочваха, че лама Дордже е преродения Буда Майтрея.
Защо бяхме поканени там, макар и духом?
Случайно ли беше, че се срещнахме точно в манастира, където се пазеше статуята на Живия Буда?
Беше ли Шамбала Небесното царство, за което говори Исус?
Беше ли срещата мост между религиите, за да покаже, че Бог е един и Светия Дух е един? Пленителната идея, че зад всички религии стоят действително съществуващи феномени, отвъд човешкото разбиране?
Толкова много въпроси, бликащи от снежнобялата мъдрост на Хималаите!
Отговорите чакат в дълбините на душите ни като зрънца, посеяни от Отца, за да разцъфнат...
Помни Дарджилинг!