ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 861
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 862
 Онлайн сега::: AGRESIVE
 |  ех, този Бърнс...ех, този Милчо...
Снощи в тъмнината
нещо ме докосна,
в тази късна доба
милувка ми напомня.
Нежно, мила моя,
ти ли ме целуна...?
или топъл вятър
покрай мен премина.
Виж луната, мили,
как тихо се присмива.
Защо ли пък и тя
сега ми е надсмива...?
Защото в късна доба
не беше моята целувка,
снощи в тъмнината
бил е вятърът с милувка...
МУЗИКА>>> Spring Simphony - ANDRE RIEU
Публикувано от valka на 11.04.2009 @ 15:46:18
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Нещо ме докосна..." | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нещо ме докосна...
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 11.04.2009 @ 21:06:32
(Профил | Изпрати бележка) | И ти ме докосна Мариники!
Бърнс е голямата ми любов:
Този пияница, женкар,
неверник, пройдоха, и още и още...
Най-великият лиричен поет на Шотландия!
О` Роберт
о`Бърнс!
Никога на пропускам две неща, като съм в Единбург:
Да се отбия до стауята на Кутрето до гробещето,
Грейфрайерс и да мина да са поклоня пред къщата, където е живял Бърнс недалеко от крепостта, в центъра на Бъроу.
Даже когато не пишех още стихове!
Джон Андерсън!
Джон Андерсън, когато ти
ме срещна, този твой
немирен кичур бе почти
смола, съпруже мой.
Сега е той от сняг по-бял –
ти цял си посребрен!
Но ти, мой друже побелял,
бъди благословен!
Джон Андерсън, от склон на склон
към върха с теб вървяхме.
Една ли радост с тебе, Джон,
в живота си видяхме!
Надолу с теб сега вървим
пак тъй, ръка в ръката.
И с тебе двама ще заспим,
Джон Андерсън, в земята.
Р. Бърнс ....
Великолепен превод(препев) на В. Свинтила.
Мар.
Поздрав за стиха.
|
]
Re: Нещо ме докосна...
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 11.04.2009 @ 21:22:01
(Профил | Изпрати бележка) | Е де е едно село до Ямбол, Мар!
Де е Стамбул:)))!!!
Бърнс, Мар Бърнс учителя!
СГНР. |
]
Re: Нещо ме докосна...
от voda на 11.04.2009 @ 20:29:17
(Профил | Изпрати бележка) | Само вятърът не ни изневерява...
И аз го обичам, Маги.
Поздрав за стиха и зузиката! |
]
Re: Нещо ме докосна...
от kasiana на 11.04.2009 @ 19:32:58
(Профил | Изпрати бележка) | Великолепно е, Принцесо!!!
Бъди благословена!!!
Касиана |
]
Re: Нещо ме докосна...
от prrob на 11.04.2009 @ 17:47:14
(Профил | Изпрати бележка) | | ефирно и дантелено!!!! Магично!!! |
]
Re: Нещо ме докосна...
от mamasha на 11.04.2009 @ 17:13:47
(Профил | Изпрати бележка) | Ах, шегобиец вятър! Шегобиец и магьосник!!!
...вятър нощен
върху топли устни поспираше леко,
със звездна магия
поръсваше болките тихи в сърцето...
Романтична шега или шеговита романтика?! Няма значение, важното е, че е хубаво!!!
Поздрави, Маги!!! |
]
Re: Нещо ме докосна...
от sineva на 11.04.2009 @ 16:11:49
(Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли , Маги!
Ти си по - добра от Бърнс!
Нямам думи да ти опиша, колко много ХАРЕСАХ!!!
БРАВО!!!
Този стил страшно отива на твоя натюрел!
Прегръщам те с обиЧ!:)))))))))) |
Re: Нещо ме докосна...
от mariniki на 11.04.2009 @ 16:18:38
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | неее...но Бърнс ми е любим...
сетих се за този стих...като видях на Милчо...по Бърнс...
радвам се, че ти хареса...с обич, синьо момиче.
|
]
|  |
Начало
ХуЛитери
