автор: tomatroev

ЕПИЛОГ... / продължение /

Делвата беше вкопана права в пръстта, така че над земята да се показва само капака и. Знаех, че в такива глинени делви някога са пазели жито.
Тази бе толкова голяма, че когато извадихме от нея всички папируси, аз влязох в нея и като се изправих вътре, отгоре се показваше само главата ми!
Тези папируси, или „пергаменти”, както после научих, че се казват, макар и навити на рула, бяха толкова тънки и крехки! Като беше жива, баба често точеше кори и после ги навиваше, за да ни направи баница. Пергаментите бяха по-крехки и от точените кори на баба, и като ги изваждахме от делвата, макар и да внимавахме, някои от тях се изпочупиха и накъсаха на парчета, та трябваше после да ги съединяваме и нагласяме като пъзел.
Едни от тях бяха в нещо като дълги обли калъфи, съшити от по-груба кожа, имаше и калъфи от дърво, толкова изгнило, че щом го докоснехме, ставаше на прах.
Така не бе възможно да вземем ни един от тях.
Оставихме ги там. Прибрахме се в къщи. Намерихме голям кашон и фенерче и през нощта на два курса успяхме да пренесем всичко.
Баба имаше стар сандък, ракла, която след погребението и остана почни празна. По-късно нашите я сбутаха в единия ъгъл на стария дам, пълен с други вехтории. Сложихме кашона с пергаментите вътре, а отгоре ги покрихме със стари черги.
Нашето тайно съкровище стоя много време там, когато след години, ние с Братовчеда Драго, вече пораснали, решихме, че трябва отново да го извадим, и да видим какво може да се направи с него.
Спирам до тук, обаче, като си запазвам правото друг път, по-късно, да опиша живота си и всички премеждия, свързани с тези тайни ръкописи. Имам да казвам много неща – за всичко, което се случи по-нататък.
Но сега не е време за това.
Не искам да Ви занимавам повече със себе си.
Защото много по-важни от моите думи и какво аз ще кажа, са думите на оня далечен мой пра-пра-пра-прадядо Тома и Словото на Спасителя, което той е записвал!
По-важно е какво Той е казал!
Мисля, че тях по-напред ще искате да чуете.
И аз сега, като ги разлиствам и чета, виждам колко много са ни нужни точно в този момент, и макар и да са от преди 2000 години, като да са написани специално за нас.
Е, ако и Вие мислите така, тогава приятно четене!


ЗА НАСИЛНИЦИТЕ


Доведоха при Иисус дузина добре облечени мъже и Управникът на града Му каза: „Ето, тези мъже, Учителю, са били насилници. Много години те насилваха в града ни и жени, и мъже. Застанаха тогава отпреде Му тези добре облечени мъже и казаха: „Каквото е било, било, Царю наш, не може да се върне миналото. Но ние отдавна се покаяхме и променихме се – ето днес сме вече търговци, магистрати и политици почтени сме, питайте хората: глас народен – глас божи!
И събра се около тях голяма тълпа народ да гледа и да види какво ще каже Месията и какво ще отсъди.
„Виновни са!” – викаха половината от тях.
„Невинни са!” – викаше другата половина.
И излязоха от тълпата двама: мъж и жена, насилени преди време от тези насилници.
„Отговори - насилиха ли те тези хора? – попита Иисус мъжът.
„Вярно е, отговори оня, що го попита Спасителя, насилиха ме, и не ми беше хубаво!
„Насилиха ли те тези хора – попита Иисус и жената – или не?
„Вярно е, каза жената, насилиха ме, и ми беше хубаво!
„Ето, Учителю, каза Управителят на града, половината казват, че им е било хубаво, другата половина – че им е било лошо!
Виновни ли са тогава насилниците или невинни?
Как да отсъдим?”
„Ако сте пастири, каза им тогава Иисус, и глутница вълци нападне стадото ви, и започне да дави овчиците, нима ще питате тези овчици дали им е хубаво или лошо, или пък ще чакате вълците да се покаят? Нали най- напред ще вземете колове и пръти и сами ще избиете тези вълци?
Ето, и вие сега сте тези пастири. Истина ви казвам – хората са като овчици! Затова хванете, прочее, всички насилници, вземете им цялото, имущество: и имотите им вземете, и къщите им, ударете им по десет тояги на голо и ги пуснете да си вървят!

Следва продължение...