автор: idiot

само си мисля
къде съм?
защо съм там?
идвам и изливам помията на живота си тук.
абе правя се уж на писател, на поет.
тук ли съм?
защо съм тук?
мисля си, че съм свободен.
свободата е в мисълта на твореца.
там тя е неограничена. (така съм чувал)
свободата е осъзната необходимост.
така е.
всяко робство си заслужава своя пророк, защото свободата е форма на господство.
А пътят към голгота всеки трябва да извърви сам.
тръгнеш ли натам, никой не ти помага.
и правиш безумното откритие, че болката е част от поезията на свободата.
Истината ли? Тя пристъпя след нас тихо, като стеснителна годеница на разочарованието ни.
После идва единственото свободно нещо СВОБОДНОТО ПАДАНЕ
временно.
докато не стигнеш там. при своите. където няма ТЕ а всички - аз, ти, ние.
там където няма чужди, защото всички ние сме в храма и храма е в нас.
защото не е важно къде си, важното е да си там.
едно мило девойче наскоро каза, че съм циничен поет.
може и да е така. направо си е така - циничен съм, но не съм поет.
защото свободата е галантно ограничение. и аз съм свободен човек.
защото свободата съществува като понятие там, където има начало и край.
и имайки предвид моята приятелка с псевдоним мелпомени, ще спомена още нещо.
Свободата съществува като величина, където съм аз (защото съм циник)
Съществува като ограничение, където си ти. (защото си добра)
Защото свободата започва там, където съм аз и завършва там, където си ти.
Защото там, където съм аз, си и ти.
защото безкрая има форма, защото свободата е рамка на несъизмеримото.
А безкрая започва с началото, изумено от Соломон и сътворено от Хирам.
Там съм аз, ти, ние, камъкът, зидарят и майсторът.
Защото там аз съм ти и ти сме ние. Защото там ние сме той, а той - великият архитект на вселената.
А времето е свобода.
почукай.
само три крачки, останалото е светлина.
А пък, че съм циник, това всеки го знае.
Идиот ли, ами вижда се от пръв поглед.
а, всъщност, кой съм аз?
прав ли съм да говоря тук?
или само така си мисля.
Не знам защо съм тук.
какво съм тук.