автор: slava56

Всички възрасти мои в една се събират.
Хем съм зряла жена, хем към детството тичам.
А зад ъгъла нейде старостта ме фиксира
със надежда и нея да заобичам...

Не е нужно да моля като в стария шлагер:
"Ех,младост, върни се! Ти, старост, поспри се!"
Още няма в косите ми кичури бели,
още греят очите ми с цвят на кестени зрели.

Ала знам, че все някога ще угаснат очите
и снегът на годините ще покрие косите...
Но щом дойде Часът своя Дом да напусна,
като пролетен дъжд над света ще се спусна.

Всяка капка от мен стрък трева ще събуди.
Ще запеят потоци, ще трептят пеперуди.
В пролетния капчук ще звънти моят глас.

И макар да ме няма, ще съм с вас...
Ще съм с вас!