автор: tomatroev

ПРОЛОГ

Всички сме чували легендата, че някъде около Сарафово е гробът на Дева Мария, майката на Иисус. На първото въобще не вярвах, а за второто все пак не бях съвсем сигурен.

Първото - в смисъл, че Мария била дева и заченала „непорочно”от някакъв дух. Това ми се виждаше много глупаво. А пък за гробът и - може наистина да е била погребана тук някъде, на този див тогава бряг, защо не?
През 19.... година в края на зимата бях на село, когато баба ми, вече доста стара, се разболя и аз трябваше да я гледам и да се грижа за нея.
Тя лежа два дни болна, а на третия ме извика и като седнах на леглото до нея, ми каза:
- Знам, че скоро ще си отида. Затова, преди да склопя очи, трябва да ти кажа нещо и запомни добре всичко, което сега ще чуеш!
Още пра-пра-пра дядо ти – започна тя – се е казвал Тома, но всички са му викали „Папуруса”. Той е бил първия човек дошъл и се е заселил на този див бряг.
Оттогава минало много време дошли и други хора от Тракия, бежанци, останали тук и нарекли селото „Папурус”, в памет на дядо ти. Всички си мислили, че името идва от папура, който и сега расте в блатата около морския бряг.
Но истината е друга.
Само аз я знам: една тайна, която се предава в нашия род от поколение на поколение и сега, понеже чувствам, че си отивам вече, дойде време и ти да узнаеш за нея...
И като ме накара да се закълна, че няма на никого да издам това, което ще чуя, тя каза:
- Като слезеш в избата, ще отидеш до голямата каца с киселото зеле. Знаеш я. Вътре има един голям мраморен камък, с който притискам зелето. Този мраморен камък – моето дете – е вълшебен! Пра-пра-пра дядо ти Тома го е донесъл чак от Ерусалим, когато дошъл по тия места и се заселил тук, далеч от тия що тогава са го преследвали да го убият. Защото твоят пра-пра-пра дядо е бил не кой да е, а тъкмо оня Тома Неверни, ученик на Спасителя, за който пише в Библията!
Но не само камъка е донесъл той от Светите места, а нещо още по-ценно! Защото, докато е бил с Христос, той си е записвал всичко, каквото е чул да говори Учителя и всичко, каквото е видял. Записал всичко на „папируси”, което значи на листи, и от тук идва името му: „Папуруса”, а не от папура край Сарафово!
Аз я слушах изумен. Не знаех какво да мисля!
Тя продължи:
- А после, като разпънали Иисус на кръста, написал още папируси и като ги събрал всичките, взел ги, взел и един от хвърлените настрана камъните, които преграждали входа към гробницата на Спасителя и избягал далече, където да не могат да го намерят.
Като дошъл тук, скрил ръкописите на сигурно място в една пещера и се заселил близо до нея. Купил животни, построил си къшла и се престорил на обикновен пастир, що с труд изкарва хляба си...
- Бабо - попитах я аз – ами ти виждала ли си тези папируси? Как изглеждат? И къде са сега?...
- Виждала съм ги! – усмихна се тя. – Бях още млада тогава, веднъж дядо ти ме заведе там... Нали тогава взех мраморната плоча, защото нямаше с какво да затисна зелето! Ала къде са – няма да ти кажа... Стига ти това, което научи сега. Така върви тази тайна от векове и ти ще научиш точно къде е пещерата от твоят баща или от майка си, когато дойде време да си отидат и те от този свят.
А сега отиди в Поморие и доведи баща си, че имам да му казвам нещо...
- А камъка, камъка, бабо, - продължих обаче аз – той пък как точно е вълшебен?
- Е, наистина е вълшебен – каза баба – ала е само един, а знае се, че гробницата на Христос е била затворена с три такива камъка – и сега, ако и трите се съберат и се сложат един върху друг – като пирамида – тогава придобиват нечувана сила... каква точно, и аз не знам. Знам само, че другите два камъка са взети от Йоан и от Матея, другите ученици на Христос, но къде са сега тези камъни, оцелели ли са въобще – никой не знае... Хайде сега, отивай да извикаш баща си!...
Ала аз пак не бързах да отида, а първо отидох да видя дали наистина има такъв камък в кацата със зеле. Наистина, имаше – такъв един квадратен, гладък и бял.
Тогава се замислих и си казах, че може наистина да съм потомък на този Тома Неверни.
Ето, например, като се събличах да си лягам и си свалях фланелата, понякога тя започваше странно да искри, да съска и да пука, като че някакъв ореол има около главата ми и тялото ми сякаш излъчва светлина, това е Господ, казвах си аз, това несъмнено е сигурен знак, че съм от библейско потекло...
Но да не Ви занимавам повече със себе си.
Бях започнал да разказвам за баба. Тогава аз отидох в Поморие, както ми каза тя и извиках баща си. Той дойде, а после с линейка закараха баба в болница.
След седмица тя почина там и аз повече не я видях жива.
Погребахме я в Сарафово, на гроба и сложиха цветя, забиха кръст, но без да я опее поп. Баща ми каза, че тя не обичала поповете, „била атеистка” и на мен това тогава ми се стори малко странно, но после, като прочетох папирусите, си обясних защо...
Но ето, че пак избързвам.
Говорех за друго. Тогава, след погребението, аз попитах баща ми:
- Татко, баба каза ли ти нещо, преди да умре?
А баща ми рече тъжно:
- Беше много болна тя преди да почине, синко, беше зле, почти в несвяст, бълнуваше все нещо несвързано последните дни: ту някаква пещера и се привиждаше, ту Христос, а странно, защото не беше набожна..., ту за баща си, за твоя прадядо Тома говореше, сякаш да бе малко момиче... но нищо свързано.
И така си и отиде...


Следва продължение...