В премяна гизда, с ръченик,
мома е малка излязла
да търси от сой годеник
на моминския празник.
Венец оплела, с великденче.
Налъмки на босо обула.
Душата й - звезден светлик -
тънка опъната струна.
С моми се мома събрала
на ниското долу, в реката -
досущ роса залудяла
под слънчевата позлата.
С момите венчето хвърлила.
Реката се пременила.
Изкъпал се в нея пътника,
дето момата задирял.
(Така запомних емоцията в разказите на мама за лазаруването й.)