автор: Alt

Тери Пратчет - известен, оригинален, успял. Създал "Света на диска". Наред с признанието получил търговска марка. И право да гради по образ и подобие каквито си реши. Без съмнение, Пратчет се проявява като разумен съзидател.
Но явно и между съзидателите не всичко е наред. И те, явно, не са лишени от способността да завиждат. От нездрави амбиции и склонност за удари под кръста.
Да, подразнил се е някой от успехите на Тери. И силно му завидял. Решил и той да си моделира свят. Но да е най-по-абсурден. Най-по-различен. И два пъти по-впечатляващ. И го измислил - света на фундаменталните константи! За различност го направил кълбо. Силите му стигнали за един чудесен син цвят. Никакви слонове! Нито костенурки. Няма го водопада от ръба...
Казвате - сиво, но в никакъв случай абсурдно. Не е точно така - фундаменталните константи, до една, са неизчислими! Е, случва се да ги докарат до 63-ия знак след запетаята. С което неопределеността си остава все толкова.
Новият свят съществувал - много син, много кръгъл и два пъти по-безинтересен.
- Хора! - казал си завистникът. - Именно хора! Трябва да са хора, за да може да се сравнява. Но много различни. И малко особени. Трябва да е истинско шоу, за да стана известен. С добро или лошо - все тая.
Замислил се. Много ли, малко ли, не се знае. И нищо не измислил. Съжалил го самият Абсурд. Рекъл му - добре де, сложи им Его!
- Еврика! - извикал пишман-съзидателят, или може би "Йес, сър!" Щракнал пръсти (или копита) и което се получило нарекъл Его. Монтирал го в питомците си, населил с тях синия свят. За радост на господин Абсурд.
И ето, всеки може да види следната картинка*:

...Седим срещу Вознесение с дяда Обрешка Картункович на пътя и гледаме как си играят децата на "пещ-пещ-пещице". Отдолу иде кир Михалаки и като върви, сякаш че и дуварите му думат: "Машаллах, машаллах! Голям Човек, умен Човек." А голям и умен Човек беше кир Михалаки: Егото му - де можеш направи такова Его... в Егото му свободно можеха седна пет души турци и да пият кафе... А кир Михалаки - вятърът надул Егото му като гемеджийско платно - плува ли, плува...вятърът се обърнал отгоре и Егото повлякло кир Михалаки надолу...

А, къде е абсурдността, ли? Ето я, цяла целеничка! Шест милиарда кир Михалакиевци - ден и нощ, наяве и насън - се тътрузят след Егото си, подсмихвайки се под мустак, а във всеки от тях плаче по някоя Ченгелка.

* по Хр. Ботев - "Това ви чака!"