автор: iasmina

( за приложението на дуализма “вълна - частица” от квантовата механика в пространство – времевия континиуум на психиката)

Обзаложили се двама човека кой от тях бяга по-бързо и си устроили състезание по надбягване. В уречения час и двамата застанали на старта, за да се спуснат в надпреварата. И двамата били отлични бегачи – за това спор не можело да има – но когато станело дума за начина, по който всеки разбирал пътя до Победата, ето, тук вече те никак не можели да стигнат до съгласие. Единият бил човек улегнал, стабилен, разумен и според него до Победата водел само пътят на добрата самоорганизация и правилното разпределяне на силите. Другият бил човек всеотдаен, живеел за мига, впускал се стремглаво във всичко, което го предизвиквало, със страст и без много да мисли за последиците. Затова едва ли е за чудене, че точно този човек стартирал така, че взел голяма преднина пред другия и тя даже постоянно се увеличавала. Какво било изумлението му обаче, когато той настигнал един човек, който бягал пред него и в него познал ... своя съперник?!

Разбира се! Първата ви мисъл беше, че “пистата явно е кръгла”! За вас това е явно, но почакайте! Този съвсем не е единственият извод от тази толкова простичка история! Още един такъв извод е, че дори когато стартът съществува, изобщо не е задължително да има и финал! Да не пропускаме също така да отбележим, че изумлението на улегналия, стабилен и разумен човек едва ли е било по-слабо от това на “прецакания”. Освен това и тъй като призът беше Победата, то чия е тя все пак?

Когато стартът съществува и той е “равен шанс” за двамата съперници, непременно съществува ОЩЕ НЕЩО, поради което двамата финишират, но не “на финала”. Стартът “равен шанс” съществува не само между хората, но преди всичко във всеки от тях. Точно затова съществува и Изборът. Изборът се случва, когато двамата финишират “без време”. Понеже човекът все пак не разбира така Избора, двамината у него не престават да спорят. Те отново и отново подновяват състезанието от старта, като всеки път в резултат на равносметките си усъвършенстват своя подход, тактиката и стратегията си, но в резултат така и не могат да изправят пистата, която ги управлява като шейна в улея за бобслей.

За да може читателят по-лесно да проумее този “парадокс на близнаците”, нека си представи следното: той и още някой се държат за ръце и са с лице един към друг; започват да се въртят около общата си ос на въртене, но единият винаги е по-силен; колкото повече по-силният увлича общият център към себе си, толкова ъгловата скорост на въртене се увеличава; когато оста съвпадне с по-силния, другарчето му по въртене ... изчезва и може да бъде намерено само ако имаш “очи и на гърба си”. Ако в този момент по-силният не успее да се извърне, той изпада в перцептуална криза със завиден емоционален заряд. Някаква, вече неведома сила, продължава да го върти, въпреки че я няма “опорната точка”, благодарение на която въртенето все пак има смисъл. Всяка балерина ще ви каже защо тя винаги намира стартова точка за очите и погледа си, в която те винаги финишират след всеки оборот. Тази точка е наистина “мистично място”, защото там става предаването на щафетата между двамата. Този, който знае, че “светът не се върти около теб”, всъщност знае, че “животът е серпантина”, а тя е като разполовен кръг, чиито две половинки трябва да се съединят по подходящ начин, за да се получи синусоида.

Същото е положението и с човекът, за който сме чували, че усърдно преследва черната котка в непрогледния мрак на тъмната стая... – докато да му просветне, че това, което гони е неговият ... фантом (този, зад гърба му), а той е същата тази котка, която драконовски се е съсредоточила в достойната задача да си настигне опашката.

Не е възможно , освен това, да не ви се е случвало явлението “дежа вю” – миг преди да се случи, знаеш точно какво предстои да ти се случи. В състоянието на дежа вю човек е някак напълно индиферентен, отстранен от привързаността към собствената си персона, сякаш че каквото ще му се случи след миг изобщо не се отнася до него, въпреки че на сто процента то все пак касае именно него. Ако си спомните, че застигнатият на кръглата писта не е по-малко удивен от “съвпадението”, ще можете да предусетите обяснението на “дежа вю”-то. По индукция застигналият този пред себе си чувства удивлението на застигнатия. Воденият става водач, а той се води по следващия го отпред. Тази индукция я има винаги когато светът най-после се завърти около изгубилия опорната си точка и за да не започне той да залита от “световъртежа”, налага му се да прехвърли част от импулса си към другия или (ако му е по-лесно) подобно на “летяща чиния” да промени посоката на движението си на 180 градуса ( да се извърне = тотално да се позитивира). Едно, че така няма да има сблъсък и второ, че “махалото” го позволява. Опитът на “летящата чиния” е своеобразен висш пилотаж и се налага човек преди това да се научи “да се побива на главата си”, за да спира света, т.е. да усвои свободното падане към небето.

В резултат на всичко това, Победата винаги е за онова ОЩЕ НЕЩО, което изкривява успоредните линии до пресичането им. Поради стартът с равен шанс, Намерението на двамата е едно и също и тогава щом единият има своето намерение, резултатът от постигането му е намирането на другият, у обратно. Въпросът за това откъде те намира – отпред или отзад – предлагам да не обсъждаме обстойно заради неговата щекотливост, още повече че равновесието винаги идва отгоре и се схваща отвътре.

Като извод от този толкова разтърсващ анализ, предлагам да се поупражнявате по прескачане на сянката си. Ето някои указания. Първо: не се зомбирайте по сянката си все едно, че сте лудо влюбени в нея, защото така ще забравите за слънцето, а не бива. Второ: ако наблюдавате едновременно и сянката, и слънцето, все ще забележите, че тя е отпред, когато слънцето е отзад, и обратно. Трето: като се упражнявате един ден без прекъсване от сутринта до вечерта, вече ще знаете как се прескача сянката.
Сега заменете “сянка” с “Победа”, а “слънце” с “Избор” – какво се получава? Едва ли!... Не винаги е така! Нека не забравяме, че съществува и явлението “слънчево затъмнение”. Когато това явление ви се случи по пладне – времето, в което Победата е престанала да ви притеснява, ето, тогава сте го загазили! Защото ... КАКВО ИЗБИРАШ?!