автор: kasiana

Баба Танита беше ръководител на Института за изследване на морската флора и фауна, който се намираше на брега на Лилавото море. То носеше името си от лилавите корали и водорасли, които се срещаха единствено в него на планетата Орлеина.

Лилавите водорасли съдържаха микроелементи, минерали, фитохормони и хиляди различни ензими, изключително важни за живота и здравето на орлеините.
Академик Танита Алгоеле, която за Плири беше просто баба Танита, заедно със своя екип бе направила редица открития при изследването на растителните и животинските видове в ареала и акваторията на Лилавото море. Плири бе чувала от родителите си за тях и бе много горда, че баба ù е допринесла изключително много за подобряване на жизнения тонус на хората от Орлеина. Но сега момичето не мислеше за това, а как да съобщи на баба си, че е решила да последва тайно космолозите в мисията им на Зевона.
Но трябваше да сподели с някого това, а баба ù беше човекът, който винаги я разбираше и разговаряше с нея като с възрастен.
Беше изминал около час, откакто летяха с Кабака. Под тях белееха красиви градове, гори и поля, а над тях Полиелей отиваше към Изумрудената планина, в подножието на която се плискаха вълните на Лилавото море.
Плири натисна едно от бутончетата на гривничката видеолокатор и в екранчето се появи образът на баба Танита. „Слава на Полиелей!” – помисли си Плири. Защото имаше вероятност Танита да е някъде в дълбините на Лилавото море с малката изследователска подводница, захранвана с чиста енергия, която орлеините се бяха научили да получават от пустинните пясъци на планетата.
- Плири, - чу момичето гласа на баба Танита – защо си сама с Кабака? Нали с Тим щяхте да идвате с аеролета?
- След малко ще ти кажа, Танита.( Плири никога не ù викаше „бабо”, защото професор Алгоеле изглеждаше твърде млада за възрастта си очарователна дама)
Кабака се стрелна към покрива на Института, проектиран за кацане и излитане на аеролетите на Института за изследване на морската флора и фауна и на неговите гости.