автор: DoriN

Мечтая те,
сънувам те,
обичам те...
Как искам
с тебе
да съм
в този час.
Обсипвам те,
заричам те,
опивам те
със чувството
родило се
във нас.
Къде си?
Как си
и кога
ще слеем
нашите
пътеки,
ще сипем
радостни
слова
за вричане
вовеки?
Препятствия,
раздели
и тъга
не движат ли
живота ни
напред,
за да ценим
онази красота,
която
ще изпитаме
със теб?

Не ме оставяй
в тъмнината
и в мислите
не ме напускай.
Чрез
порива на
тишината,
през планини
към мен
препускай!