автор: fortemotore

подарих ти
самотата си
обладана
от ревностни
сълзи
/ревеше че
все я оставяш
сама/
глупачка
за спомен
тя е любовна
твоя е
ти я изгради
изгнила
и безформена
но потъна
вече в мрака
на страха


отиваш ли си
тръгни
но на мен
назад
не ми се
връща
дори и
изгревът
прелестно
обагрен
да мълчи
оставаш ли
остани
и влюбеното
в нас
щастие
да ни прегръща