автор: radi_radev19441944

"Златоглавата мъртва Византия
в съня на моретата лежи"
Радко Радков


Погиналата царствена Византия
с тъгата на вселената линее.
Прощален зов отправят и пасатите
и псалмове сирените и пеят.

Със спомен от възходи и падения
направих път по Виа Долороса.
В последната си сага аз – последния –
велика майко, кръста ти ще нося.

Духът ти прошумява над руините,
по теб, където плаче всеки камък;
с угаснал фар в покоя на делфините
угаснали пристанища те чакат.

Но няма те, но няма те при себе си.
Не греят запустелите огнища.
И мъртви падат тъжните ти феникси
в премръзналото твое пепелище.

Събрах сълзи от хиляди разпятия.
И принцове, и плебеи погребах.
Царице бледа, клетнице Византия,
безмълвно спят моретата без тебе.

Самотен луд – през тропици и полюси
пребродих гробници и цитадели;
в самотна скръб самотните ти колоси
край друмите навред са занемели.

Сънувах те в легенди и фантазии.
С тъгата ти заспивах и се будех.
Видях, видях – галактиката празна е,
че пада мрак и всичко е безлюдно.

Преминала край рифове и замъци
пустинни брегове вълната плиска,
но корабът отплува вече, мамичко
с разплаканите твои одалиски.

И чувам те в гласа на албатросите,
в скръбта на обруганите светини,
но само сянката ти – златокосата –
ще ме докосне и ще си замине.

И всяка нощ смълчаните ти залези
в морето на забравата притихват;
мълчи светът – стихии и оазиси –
и тихо е, и тихо е, и тихо...


На 5 ти април 1453 г. бе нападната от варвари и впоследствие опустошена столицата на християнския свят – великия град Константинопол. При отбраната загива последният император – мъченик Константин ХI Палеолог. С това приключва една епоха от историята на човечеството.
Пътниче спри!..

Р