Преди петдесет години
моят възрастен баща,
гледайки ме натъжено,
разсъждаваше така:
„Ние млади като бяхме
хубаво си поживяхме.
Вие закачихте малко.
А за внуците ми - жалко!”
Хич не се ядосвай ти,
колелото се върти,
Скоро внуците ни мили,
ще се питат как са били,
дядо ми и оня чичо,
дето на щурец прилича,
как са пяли и любили
и изобщо що са били,
и така и онака ли,
трали вали на парцали
сняг престана да си вали,
а за да си кукуряк,
щом си ти един щурак,
хайде по едно на крак,
и тъй от зори до мрак!
:)))
Тъй, ами чи няма как!
Шурррр! Щурррр! Щурррр!
Щурак!
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 724
ХуЛитери: 0
Всичко: 724
