Живях. Родих се на земята
в един страничен коловоз
и много дълго тишината
следеше всеки мой въпрос,
следеше всяка моя стъпка
и всеки лист, и всеки цвят.
Безжалостно гласа ми стъпка
на две в пречупения свят
и на притихналата гара
поспираше случаен влак:
оттам ни махаха другари
и си отиваха без знак.
По други гари беше лято,
ала да стигнеш там бе грях...
В чакалнята на Свободата
години дълги аз живях.