автор: georgijo

Гемиите ми отдавна са потънали,
сега съм брат на мишката църковна
и ето ме,стоя си сам на ъгъла,
като закъснял за срещата любовник.
И всичко по-избистрено изглежда
за мене- гол и огладнял мечтател-
и не плета за никой кукувича прежда,
защото съм се вгледал във дъгата.

Това е мой,неповторим малшанс
безскрупулно да се порадвам на съдбата,
но изведнъж откривам с болка фалша
от близостта измамна на дъгата...

Гемиите ми отдавна са потънали,
сега съм брат на мишката църковна,
сега от ходилата си изваждам тръните
от пътища обходени като бездомник.

Оттук нататък на какво да се надявам?
Мрачнее яркият ми небосвод.
И бавно, и спокойно аз се полюлявам,
като за кея вързан параход.