автор: georgijo

Посрещах загубите смело,
че както мислех,тъй живях.
И никога зад мойто чело
не се промъкна дребен страх.
Не укротих до днес сърцето си,
какво е скука не познах
и не от книгите прочетени
аз зная що е сладък грях.

И вярвам,мога дълго още
да се тревожа и тъжа,
и да превръщам свойте нощи
в спор на истина с лъжа.

Но подир всичко отлетяло
и легнало под корен на трева,
не мога да започна отначало.
Аз нямам време за това.