автор: elidan

Звездите падаха-умиращи илюзии.
Небето стана черно като гроб.
Отнесе мракът всички наши улици.
Земята стенеше-след болка от любов.

Очите ми-два извора на сълзи.
Сърцето ми-от мъка океан,
а устните-две парещи присъди
и аз с земята си поплаках там.

Ръцете ти-далечни хоризонти,
сърцето ти -несбъдната мечта,
надеждите-разпръснати балони,
а болката ми-писък във нощта.