.....Тадаши посрещна съгледвача със спокойно изражение на лицето. Не се случваше нищо неочаквано. Войните на Гроутвих се бяха разположили на няколко часа път, ако смятаха да се движат покрай брега. Те изчакваха подходящ момент за настъпление.
Крепостта, построена преди век от дядото на Кимицуро върху естествено възвишение - един от последните хребети на планинската верига, отпред бе напълно открита към морето. При тези обстоятелства министърът на войната имаше само една възможност за ефективна отбрана – хитростта. Знаеше, че противникът превъзхожда числено хората, които можеше да събере, въпреки, че още преди месец мобилизира и онези, които живееха в съседните села. Веднага, след като се разбра, че ще има нападение от север, Тадаши заповяда да се заздрави крепостната стена, построиха и допълнителни ограждения. Въпреки това обаче, не можеше да се разчита, че ще задържат Гроутвих дълго. Затова министърът реши някак да отложи решителния или по-точно открития сблъсък с противника. Когато кралят на северните ветрове застанеше пред стените на крепостта, щеше да срещне точно толкова отпор, колкото очакваше. Но това не бе всичко. Тадаши щеше да опита да наруши връзката между първите атакуващи и останалата част от армията на противника.
Воден от този си замисъл преди дни той изтегли част от войската си в гората над крепостта. Конницата трябваше да направи доста голям обход през гората и да изчака най-подходящия момент, за да изненада войните на Гроутвих в лагера им. По възвишенията встрани от крепостта военният министър на Ямато разположи към хиляда стрелци, които трябваше да изчакат противника да се доближи достатъчно и буквално да го засипят със стрели. Тадаши се надяваше, че с този си ход най-малкото ще забави развръзката. А преднина щеше да получи, ако успееше някак да застави войската на Гроутвих да се бие в непознатите за нея, а и доста коварни проходи на планината.
Следва