автор: kasiana

     Отново бе утро. Плири наплиска очите си с вода, пусна музика и с няколко пъргави движения разкърши тялото си. Потърси нещо за ядене, но като не откри нищо, направи знак на Кабака да я последва и двете се отправиха към бюфета. Там имаше всякакви лакомства. Леля Бента ги посрещна с усмивка, нахрани ги с любимите им сладкиши, даде им да пият сок от корпооро и като попита доволни ли са, продължи да обслужва останалите клиенти.
     Нямаше вече какво да правят тук.
     - Хайде да отидем в Лабораторията! – предложи Плири.
     - Съгласна съм, но не ме карай повече да подскачам до тебе! – отвърна Кабака. – По-лесно ще е да седнеш на крилете ми и заедно да отлетим дотам. Не е далече, пък и ти си лека като перце.
     - Добре, но ако татко ме види, ще ми се кара. Знаеш, че той не обича да ме глезиш и пак ще ме нарече експлоататорка.
     - Глупости. Възрастните не разбират, че това е игра, която и двете искаме да играем. А щом е така, каква експлоататорка си ти?
     Кабака пое Плири на крилете си, издигна се, прелетя през коридора, стрелна се през един от прозорците му и весело погледна Полиелей, който бе огрял с лъчите си всичко наоколо.
     - Не мога да свикна с тези човешки постройки – изпухтя Кабака. – На открито всичко е по-красиво…
     - И аз обичам да съм навън, но какво да се прави, хората са устроили живота си по друг начин. Ех, ако можеше през цялото денонощие да съм на открито…
     Плири летеше на крилете на Кабака и като всяко дете мечтаеше на глас.
     - Тогава постоянно ще сме заедно! – изчурулика птицата – Но вече стигнахме. Ето я Лабораторията. През кой прозорец да влетим?
     - През кръглия, предполагам, че татко е там.
     Двете приятелки се озоваха в залата с компютрите, но бащата на Плири беше вече излязъл. Момиченцето помисли малко и реши да отидат в сектора за опити, но и там не намериха професора. От лаборантите разбраха, че е отишъл на съвещание.
     - Може ли да видя телепортьорите – полюбопитства Плири.
     - Има няколко готови, но професорът забрани да се пипат. Може само да ги погледате през капака на кутията, той е прозрачен – отвърна ръководителят на лабораторията, чичо Рони.
     Той отмина. Плири само това чакаше. Гушна силно в изблик на радост главата на Кабака до гърдите си, след което започна бавно да отваря с върха на тънките си пръстчета голямата кутия, на дъното на която имаше десетина малки кутийки. Момиченцето взе една от тях и с учудване видя, че на дъното ù блещукаха четири чифта лещи. Плири засия, крадешком погледна към лаборантите, унесени в своята работа, и с бързо движение мушна малката кутийка в джобчето на рокличката си. Даде знак на птицата да тръгват и пак леко седна на крилете ù.
     - Какво си намислила?- не се стърпя да попита пернатата ù приятелка.
     - Шъът, ще ти кажа после…
     След това се обади на чичо Рони, че с Кабака си тръгват.
     Ръководителят на Лабораторията само махна приятелски с ръка на малката хубавелка и продължи работата си. Тим бе поискал спешно да се изработят още телепортьори с новата система и нямаше време за губене.