автор: prrob

Когато осъзнах, че те загубих
сякаш си загубих сетивата -
ориентирите ми, корени изтръгнати
безпомощно стърчаха над земята.

**********

Хубавото на морето е,
че всеки може да го нарече
"шумът потаен във сърцето ми",
"само моето море".

**********

Когато се родих бях беззъба и мъдра старица,
но с всяка година все по-млада ставах.
С мъдростта си нахранвах поне по една птица.
Това инфантилизъм ли е или поумняване?

**********

Бягай от очите ми далече,
че страшна буря тук ще се извие.
Бягай през девет планини, та чак в десета.
Ала от мислите ми как ли ще се скриеш?

**********

Любовта ме трови.
С вода промивам си сърцето.
Жадна за обич,
пак повърнах морето.

**********

Наниз от лястовици по жицата -
клавиши на безмълвно пиано,
кънтящо гордо под небето

**********

ЗВУЦИ

Пушек,
който слуша
как в цъфналата круша
врабче в рефрена си се гуши.

Врабче, което слуша
във цъфналата круша
как мравките разбужда
един кълбящ се пушек.

Мравки се промушват
в дънер изтърбушен
скръбни мисли слушат...
...само ти не чуваш.

**********

Обичам те! Иди си!
По-добре да загубя теб,
отколкото любовта си към тебе.
*
Силен есенен вятър.
Напомня ми за мен:
дърветата губят листата си,
за да продължат да живеят.

**********

ЖИВОТ

Тази нощ сънувах Живот -
многоцветен, духовен и ярък.
Будилник изрева. Обля ме пот.
В деня ми Него вече го нямаше.