Усмивчено-топлия пролетен дъх
излюпва яйцето на новия ден.
Омеквам от вътре, по нежна от мъх
по свежите бузи на принц нероден.
Тъй приказно бяла, уханна мъгла
на всички дървета завива тюрбан.
Небето лети върху птичи крила.
Прегръща ме вятър, от обич пиян.
Край мене децата подритват слънца
и правят от облаци рой хвърчила.
А старците пролетно стават деца,
изтрили браздите от морни чела.
Градът е разгърдил прозорци. Тупти
и диша животът избягал през тях.
Ела! Усмихни се! Не виждаш ли ти,
че целият свят ще се пръсне от смях...