автор: 5kolio

при лунно затъмнение
+^+^+^+^+^+^+^+
Далече си и все
по-тайнствена
и ненаситна
Тъй искрена,
трогателно безмълвна
струиш над
приказни поляни
Прокрадваш се
в полуизвезани мечти обляни
Разпалваш огънче
в душата на щурчето
И молиш се
да не прелее морето
Позакъснял аз щурам се насън
Следата по челото ти
подсказва, че понамръщена
ще пропълзиш навън
в пореден опит за измяна
Изкусно мержелееш се
и пренебрегваш плахо
тъй вдъхновено предани души
в покана за разкошно изкушение.