автор: mariq-desislava

музика

Ето идва светът, приближава се, извайваш фигури от мрака,
спомняш си бъдещето
и то те
чака.
По синята ти памет зреят вселени
кръгли и месести,призрачно
оттичащи се в кръвта ти,
размесена с изгреви,
думите ти всички понятия прогарят,
а сътворението тепърва предстои.
Трапчинките небесни чакат
да помълчиш различно
и да вдишаш
светлината,
да запечаташ смислите с въздишка на кентавър и не търси
ръцете си- те са
нагорещени
от всички
истини, които се втурват
в ума ти.
На дъното на мускулите се наслояват
зачатъчни
присъствия- смугли корени оттам прорастват,
ти си плодът- узрял за живот и за щастие.
На върха на възторга ти рисуваш
утробата-
тъй пееща,
тъй плътна и разлистена.
Твоя е- жива и нехайна.
Извори
от очите ти се раждат-
днес е денят на твоето прераждане.
Най- добрият път е да вървиш от себе си към себе си,
да гъделичкаш камъните на безумните реакции и да сменяш сенките си
според гъстотата на сетивата.
За да проникнеш дълбоко в същината
трябва да отключиш катинара на
импулсите,
чувствата,
целите,
да разбереш гласовете в главата-
там вече всичко е било,
там вече всичко преживяно е-
покоят с ласкавото бреме,
което във зениците ти тлее.
Дръж се за косите на вятъра
и изпразни всичките си клетки
от безбройните щения.
Време е.
Ти си небе- пръсни се по тичинките
на зората,
дете си- разпилей смеха по устните
на мъглата
и не страдай,
никога не страдай.
Ангел си, който избира никога
да не пада.
Ти си любов
и имаш всичко.
За теб прегради няма.


Т
и

с
и

с
в
е
т
ъ
т и светлината.