автор: zinka

Окъпана във лятната роса,
пречистих ли душата си
до следващото лято?

Дали ще те обичам още,
ако очите ти не ми отвърнат с обич?
А добрината ми
не е ли щит за оцеляване
сред острите ножове на деня?
И за какво е всичко, щом теб те няма,
а всеки ден крещи от самота?
Какво очаквам, ако щастието е илюзия,
а болката е мое ежедневие?
Като помогнах на едно врабче да полети,
нима спасих загубилия себе си човек…
Небето е изпълнено с тъга.
Пак там е закодирано послание -
проливен дъжд да напои земята,
в която нов живот да се роди.
Когато и да е!
Вода е всеки дъжд,
вода от лятната роса
в която се окъпах,
в желанието си да те докосна
Роса, която няма да забравя,
сънуван мой,
така далечен
и така несъвършен!