автор: kasiana

Алените ми ботушки
в топлите си малки гушки
палавите ми крачета
глътнаха със двата гета.

Литнаха като ракети!
Кой ти гледа студовете?!
Ботите са затова -
сняг да газят до глава…

Но когато през нощта
се събудих, без да ща,
чух да кихат те в антрето
и ме заболя сърцето.

Станах, взех ги в мойта стая,
Миг дори без да се мая.
В топлото те като котки
си заспаха тихи, кротки…