автор: Pord

На Слави Георгиев


Познавате такъв човек.
Не му личи,
че съществува.
Той не попада в чужд контекст
и не твърди, че е от другите.

Вън от отчетния доклад
и безотчетните интриги,
осъден на духовен глад,
той може
да изхрани книга.

Светът не му е драг и мил.
Когато го боли,
той знае
защо и кой го е убил -
и ще му търси сам колая.

Не се поддава на контрол.
И никого не контролира.
Не го дирете в своя гьол,
където и да се намира.

Това, че има читав нрав,
не значи,
че не вижда фактите.
Дори когато не е прав,
пак няма да си служи с лакти.

Не оправдава с лош късмет
поредната си несполука.
Не си е сложил етикет,
та няма как да го изкупят.

Той винаги е свой и чужд.
И всеки го е срещал някъде.
Поне веднъж.
Поне веднъж -
дори да е изпускал влакове.

Похъркващия вехт перон
такива като него будят:
не правят от мухата слон,
но от трохата
могат чудо.

7 август 2004 г.