автор: zinka

Аз търсих в теб, както войниците в Царичина,
за да открия чудото любов.
Мунициите свършиха. Не ме обичаш.
Днес, слагам катинар на тоя ров.

С „преброй се - строй се”, всички свои мигове
ще изкомандвам : В поход и назад !
Невероятното да търсим – стига ни!
Обратно - към реалния ни свят.

Погребаните ще подпират в стихове
подземния и влажен коридор,
където няма да се върнем - никога!
Не сме ни от Содом, ни от Гомор !

Тук може би след време, за веселие,
като в музей на глупостта без край,
ще влизат бели хора по неделите-
за смях, за плач, или - за кой ги знай.

А ние с вас, мой блян и бивши мигове,
ще тръгнем по света и- кой къде..
Разочаровани сме, но сме живи – стига ни!
Да викнем дружно: Вив ла Либерте